И Еврочикаго с отворено писмо до вицепремиера Кунева

Във връзка с предстоящите скоро изслушвания на кандидатите за шеф на Държавната агенция за българите в чужбина (ДАБЧ), откликваме на многобройните писма (вж. някои от тях тук) и телефонни обаждания в редакцията на Еврочикаго, и се обръщаме с отворено писмо към вицепремиера Меглева Кунева.

.

Уважаема г-жо Кунева,

Като редакция на електронно издание, което от много години се интересува от живота и проблемите на българите не само в Чикаго, но и по света (и като следствие, и от дейността на Държавната агенция за българите в чужбина);
като дейни участници в двете срещи на представители на българската диаспора, провели се в Брюксел през 2012 г. и в София през 2013 г.;
като ангажирани граждани, които бяха сред обсъдилите и внесли изменения в проекта за Национална стратегия за българите в чужбина;
като хора, отделили много от личното си време, за да посредничат между българите зад граница и българската държавна администрация,
още един път Ви молим (понеже не сте отговорили в законоустановения срок) да се запознаете със следните публикации:

https://www.eurochicago.com/2014/11/pismo-do-borisov-i-kuneva/

https://www.eurochicago.com/2015/01/ot-tchuzhbina-nastoyavame/

Във връзка с изразените позиции в тези наши публикации и предвид предстоящото изслушване на кандидатите за поста на председател на Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет, бихме искали да знаем отговорите на следните въпроси:

– Кои са критериите за определянето на членовете на комисията за избор на председател на ДАБЧ? Гарантират ли те, че членовете на комисията притежават необходимата компетентност в сферата и проблематиката за българите и българските общности в чужбина?

– Поради какви причини, до този момент, е отказано гражданско участие в тази комисия? Имаме предвид не само нашата медия и Временните обществени съвети на българите в чужбина (ВОС), зад чиито позиции заставаме, но така също и неправителствени организации, като например Асоциацията на българите по света, други сходни граждански сдружения, видни учени и интелектуалци, ползващи се с авторитет сред българите извън страната.

– Дали кандидатите, подали документи за поста председател на ДАБЧ, са изградили своите концепции въз основа на яснота за компетенциите и правомощията на агенцията? Доказват ли концепциите им това? И, ако не, това не крие ли риск да бъде избран кандидат без необходимите качества за тази отговорна държавна длъжност?

– Както Ви е известно, през миналата 2014 година беше приета Стратегия за българските граждани и българските исторически общности по света. Как трябва да се прилага тази стратегия? В частност, има ли изработен правилник за приложението й и каква е по-специално ролята на Държавната агенция за българите в чужбина?

– Ако няма изработен такъв правилник, то с какво точно ще се занимава тази агенция?

Уважаема г-жо Кунева,

Всеки един достоен кандидат не може да не се е запитал (и трябва да е отразил това в концепцията си) защо досега нейната дейност не е била особено ефективна? Интелигентният би се запитал не е ли това заложено в самия статут на агенцията? Той би разбрал, че трябва първо да се говори за реформа на агенцията и след това за качествата на този, който ще я оглави.

А за неуспеха досега агенцията да отговори в дейността си на много сериозните предизвикателства, свързани с и политиката на държавата към нейната диаспора, четем в проучвания, които показват, че голяма част от емигрантите не знаят почти нищо за ДАБЧ или пък желаят тя да бъде закрита. Много от българите в чужбина смятаме, че самият сегашен статут на агенцията не позволява тя да задоволи разнообразните очаквания на българската диаспора. Не са ни ясни нейните правомощия и редът за тяхното приложение. Знаем само, че ДАБЧ поддържа един неактуализиран списък с организации, прави едно спортно събитие годишно и няколко конкурси, и след това раздава флагчета, значки и награди. Но всичко изброено може да го направи едно НПО от двама-трима човека на благотворителни начала. Разбира се без да подписват прословутите удостоверения за гражданство (за които може да се прочете тук).

Сега, дни преди изслушванията, виждайки накъде отиват нещата, много от българите в чужбина се питаме – не трябваше ли първо да има дебат как агенцията да се реформира, да се определят нейните нови функции, пък едва след това да се търси подходящия човек, който да я ръководи в новите условия?

В заключение, всичко обобщено в едно изречение: Без да бъде комисията подбрана и съставена от подходящи хора; без изслушванията да бъдат проведени прозрачно; и накрая, но не последно по важност, без да е ясно дали в концепциите е залегнал въпросът за компетенциите и правомощията на ДАБЧ – какъв е смисълът от обявените от Вас изслушвания*?

С уважение,

Петър Стаматов,
от името на редакцията и читатели на Eurochicago.com

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––
*Такъв конкурс/изслушване го искаме от много години чрез страниците на Еврочикаго (вж. ТУК линк към публикация от преди 4 години)
Последният ни въпрос тогава гласеше: „Бихте ли подкрепили идеята за назначаване на председател на ДАБЧ на конкурсен принцип чрез избор?“